Казионните медии не спират да ни затрупват с красиви лозунги за „зелени” енергии, алтернативни доставки на газ от Грузия и собствени находища. Във всичко това няма нищо лошо, ако зад тези добри намерения не се криеха глобалните корпоративни икономически интереси на една неоколониална империя, която се стреми към безогледна от екологична гледна точка експлоатация на природните богатства на отделните подчинени страни. Става дума за добре известните политики на тоягата и моркова: Първата е чисто военна, при която се налага силово да се отстрани даден режим заменяйки се с удобен такъв, а втората представлява практическата колонизация на съответната страна – влизането на американските компании и усвояването на природните ресурси.
Очевиден е факта, че у нас режимът е от удобните и поради това е актуална политиката на моркова, която в много случаи обаче нанася не по-малки поражения от военните действия, защото екологичното увреждане си е непоправима щета върху природата и хората. Конкретният повод за повдигането на тази тема е придобилата от последните години печално известна американска компания за добив на газ и петрол – Шеврон – осъдена в редица страни като Мексико, Еквадор и други за нанасяне на непоправими екологични катастрофи. У нас тази компания придоби популярност с намерението си за добив на шистов газ, чрез особено опасната за екологията технология Хидрофракинг.
Второто полугодие на миналата година премина почти изцяло под знака на яростната съпротива на българските националисти и еколози срещу плановете на антинационалното правителство да отдаде златната ни Добруджа на компанията – замърсител, да проучва и добива шистов газ. Така в началото на тази година след най-големия национален протест на патриотите и екозащитниците от 14-ти януари 2012 година се стигна до малка победа: под натиска на общественото мнение мнозинството от управляващата партия ГЕРБ се принуди да приеме мораториум върху проучванията и добив на шистов газ. Това би могло да се нарече спечелена битка, но не и цялата война, защото последвалите събития показаха, че на този въпрос не трябва да се слага точка.
Много скоро, след приемането на мораториума съпругата на бившия американски президент – Бил Клинтън – Хилъри пристигна на изненадващо посещение у нас, за да издърпа ушите на Бойко Борисов, за дето е стопирал плановете на Шеврон. Тъй като тогава настроенията срещу добива на шистов газ бяха изключително силни и Борисов нямаше как да изпълни директно нареждането на Белия дом за отмяна на мораториума той изчака близо месец и половина след визитата, за да започне постепенната обработка на общественото мнение в полза на шистовисткото лоби.
В последния ден на март – сините, които винаги са играели ролята на филиал на ЦРУ в България спретнаха набързо някакъв комитет за енергийна независимост, който проведе протест в подкрепа на добива на шистов газ. Само седмица по-късно премиерът обяви, че в България било открито уж голямо газово находище, но видите ли – местонахождението му за момента било тайна. Между другото Борисов в изявлението си допълва, че находището не можело да се разработва за момента, защото мораториумът върху добива на шистов газ обхващал и този – на конвенционалния природен газ.
Тези събития са прекалено логично свързани, за да са случайни. Днес ние виждаме, как управляващата олигархична прослойка се опитва отново да приспи вниманието ни и да извърши поредното си престъпление срещу нацията като пусне замърсителя – Шеврон да дупчи свещената ни българска земя пълнейки я с отрови. Поради това в настоящия момент е крайно наложително усилията на патриоти и еколози отново да бъдат обединени, чрез подновяването на информационната и протестна кампания срещу шистовия газ като този път бъде поставено крайно и конкретно искане за специален закон забраняващ използването на опасната технология, както и на самия добив на шистов газ.
Александър Атанасов – Политолог – гр. Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар